“Извън прегръдките на една любов и в прегръдките на една друга бях спасен от умиране на кръста от една дама, която пуши трева пише песни и разкази и е по-мила от предишната, много много по-мила и сексът е пак толкова добър може би по-добър. приятно е да бъдеш разпнат на кръста и оставен там, много по-приятно е да забравиш една любов, която не е успяла както всяка любов накрая не успява… много по-приятно е да правиш любов покрай брега на Дел Мар в стая 42 и после седейки в леглото да пиеш добро вино, до говориш, да докосваш да пушиш да слушаш вълните… умирал съм твърде много пъти мислейки и чакайки, чакайки в една стая загледан в един напукан таван в очакване на телефона, писмо, почукване, звук подивявайки отвътре докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове… извън прегръдките на една любов и в прегръдките на друга не е приятно да умреш на кръста много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в тъмното.”